Владимир Поптомов

(1890–1952)

Член на Политбюро (1944–1952)

Владимир Томов Поптомов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 12 септември 1944 до 1 май 1952 г. Заемал е и държавни постове: министър на външните работи от 6 август 1949 до 27 май 1950 г. и заместник министър-председател от 20 януари 1950 до 1 май 1952 г. Народен представител е от 1920 до 1923 г. и от 1945 до 1952 г.

Роден е в с. Белица, Разложко, през 1911 г. завършва педагогическо училище в Сяр, дн. в Гърция. През 1914 г. завършва Школа за запасни офицери и участва в Първата световна война (1914–1918) като подпоручик. През 1924 г. завършва право в СУ. През 1912 г. влиза в БРСДП (т.с.), след Първата световна война става окръжен партиен организатор на ЦК на БРСДП (т.с.) в Петричка околия и сътрудник на в. “Освобождение” (1920–1923). Член на Партийния съвет на БКП (т.с.) в Горноджумайски окръг (1922–1923). Участва в Септемврийско въстание като командир на отряд в Разложко, а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. През 1924 г. е осъден задочно на смърт. През 1925 г. участва в Московското съвещание на ЦК на БКП (т.с.) и в учредяването на ВМРО (обединена). От 1925 до 1933 г. е политически секретар на ЦК на ВМРО (об) и редактор на в. “Македонско дело”. През 1934 г. се установява в Москва и работи в Балканския отдел на Комунистическия интернационал и е делегат на VIIму конгрес през 1935 г. От 1935 до 1944 г. членува във Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Завежда българската редакция на издателството за литература на чужди езици в Москва (1940–1941). Редактор е в радио “Москва” и в радиостанция “Христо Ботев” (1941–1944).

Завръща се в България на 28 септ. 1944 г., където е избран за член на ЦК и на Политбюро веднага след 9 септември 1944 г. и остава такъв до смъртта си. През 1949 г. е избран за главен секретар на Националния съвет на ОФ. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на органа на БКП в. "Работническо дело“. През 1948 г. получава професорска титла по международни отношения в СУ.