Колекцията с протоколи на Политбюро и Централния комитет на БКП е един изключително важен източник за близката история на България. За по-младите интернет потребители, родени и израснали след 1989 г., трябва сигурно да припомним, че Политбюро беше органът, който се занимаваше практически с всичко в държавата – от дислокацията на армията, през строежа на АЕЦ до … цената на чорапогащите. Централният комитет от своя страна вземаше най-важните стратегически решения за страната.
Четиридесет и петте години комунизъм предопределиха до голяма степен т. нар. преход. Едва ли си даваме сметка колко много от аспектите на нашето днешно всекидневие се диктуват от решения, взети преди 20 и повече години. Достатъчно е да припомним темите за външния дълг, за агентите на Държавна сигурност, за "първите милиони" на много от днешните "лица от новините".
Днес, когато българите могат да прочетат стенограмите на правителството буквално часове след приключване на заседанията на кабинета, е малко трудно да си представим, че вече две десетилетия протоколите на Политбюро и ЦК са останали недостъпни, освен за малцината професионално изкушени историци. Нещо повече – даже ние, в архива, нямахме в началото точна представа с колко амбициозен проект се захващаме. Вместо първоначално заявените 20-ина хил. страници, в хода на дигитализацията установихме, че дейността на Политбюро е отразена на 73 910 листа. Дори и те се оказаха едва половината от огромния документооборот на властта. В края на 2011 г., след близо година усилена работа стана ясно, че стенограмите на Политбюро от няколко десетилетия почти липсват. Наложи се да бъдат прегледани поотделно всичките 19 хил. архивни единици (над 20 хил. папки), за да открием "изчезналите" над 60 хил. страници с протоколи. Използваният метод е бил много прост, но ефективен. От множеството точки в дневния ред на заседанието на Политбюро е била подбирана някоя по-невинно изглеждаща тема – например поздравление до братска социалистическа партия в Латинска Америка или назначение на ръководител на едно от хилядите ТКЗС-та. Тя се е слагала като единствено описание на архивната единица в каталога и... протоколът практически "изчезвал".
Три години след стартирането на проекта, на нашите верни читатели предлагаме нови над 60 хил. страници с протоколи на Политбюро както и всички 84 803 страници със стенограми от пленумите на ЦК на БКП. Така общият архивен масив, публикуван през 2012 и през 2013 г. на сайта, достига почти 212 хил. страници.
Водейки се от европейската практика и желанието ни за почтеност, след прегледа на документите решихме да изключим от публикацията съвсем ограничено количество данни, които бяха преценени като чувствителни (осветяващи агенти на ДС, лични данни на непублични фигури или информация, свързана със здравния им статус). Разбира се, съгласно Закона за Националния архивен фонд, тези документи продължават да са напълно достъпни в читалните на ДА "Архиви".
Благодарение на усилията на мнозина архивисти, ние успяхме да съберем всички протоколи от заседанията на Политбюро и на ЦК на БКП. Смятам, че техните имена трябва задължително да бъдат споменати, защото без техния многомесечен труд тези важни парчета от близката ни история щяха да продължат да бъдат достъпни само за единици избрани българи: Пепа Добрева и Маргарита Събева от архива в Добрич; Дияна Петрова и Камена Станоева от архива в Търговище; Мариана Филипова от архива в Шумен, Цветанка Куцарова и Тихомир Тонков от архива във В. Търново; Иван Постомпиров и Цветомира Койчева от архива в Габрово; Надежда Димитрова и Ивелина Цонева от архива в Русе; Дарина Колева, Галина Петрова и Христо Стоянов от архива в Разград; Ивелина Костадинова от архива в Силистра; Мариан Зафиров, Ива Кирилова и Таня Старатоникова от архива в Монтана; Галя Цолова и Оля Димитрова от архива във Видин; Лора Каратанчева, Красимир Бочев и Маргарита Василева от архива във Враца; Илияна Милева и Евелина Атанасова от архива в Ловеч; Веселин Стойков и Илиян Цветанов от архива в Плевен; Владимир Балчев, Любен Вачуров и Мариана Вучкова от архива в Пловдив; инж. Ненка Иванова и Пенка Трендафилова от архива в Пазарджик; Елена Стоянова от архива в Смолян; Надя Стефанова и Ваня Иванова от Хасково; Гергана Димитрова и Стоян Белев от архива в Кърджали; Любима Петрова и Емил Петров от архива в Благоевград; Таня Карамфилова и Албена Георгиева от архива в Кюстендил; Милена Симова, Боряна Стефанова и Росен Паунков от архива в Перник; Николай Марков, Орлин Илиев, Ирена Григорова, Катя Симеонова, Анета Кацкова, Светла Николова, Христо Димитров и Ваня Нанева от дирекцията по дигитализация в София. Куратори на тази online архивна изложба са Надя Николова и Мирослав Коев от Централния държавен архив.
Организирахме информацията в два големи масива Пленуми на ЦК и Политбюро. Вътре, във всеки един от масивите, документите са подредени по десетилетия, като явните (т.нар. Решения "А") и засекретените протоколи (т. нар. Решения "Б") на Политбюро са обособени отделно. Наред с това сме се постарали да предоставим на потребителите кратки биографични справки на повечето главни действащи лица, а също и международния контекст, при който са вземани решенията. Галериите с архивни снимки, надяваме се, внасят повече цвят в често сивия и рутинен тон на партийните протоколи. За интересуващите се да научат нещо повече, сме препоръчали и част от излязлата по-важна историческа литература за периода от 1944 до 1989 г.
Доц. д-р Мартин Иванов
Председател на Държавна агенция "Архиви"