Иван Попов
(1907–2000)
Член на Политбюро (1966–1976)
Иван Николов Попов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 29 март 1976 г. (ХІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес от 27 ноември 1962 до 9 юли 1971 г.; заместник министър-председател е от 9 юли 1971 до 1 септември 1974 г.; министър на машиностроенето от 9 юли 1971 до 13 юли 1973 г.; заместник-председател на Държавния съвет на НРБ от 1974 до 1976 г.; народен представител е от 1962 до 1990 г.
Роден е във Велико Търново. От 1921 г. членува в БКМС. За политическа дейност е осъден на две години затвор (1925–1927). През 1930 г. завършва математика в СУ, а през 1933 г. и електроинженерство във Висшата национална школа по електротехника и хидрология в Тулуза, Франция. В периода 1930–1931 г. е асистент в СУ. Работи в електрически заводи в Париж (1933–1934). След завръщането си в България основава предприятие за битови електроапарати в София (1934–1941). В годините на Втората световна война е инженер-изследовател и конструктор в завода “Агро Лукс” (1941–1945), а след нея и директор на заводи “Ганц” в Будапеща (1945–1948). В периода 1945–1949 г. става член на Унгарската комунистическа партия.
През 1949 г. се завръща в България и влиза през 1950 г. в БКП, а през 1961 г. е избран в ЦК на БКП. Работи в Държавната политехника (МЕИ), където през 1949 г. става доцент, а от 1953 г. е професор по конструкции на електрически машини и ръководител на катедра “Конструкции на електрическите машини и апарати”, на катедра “Проектиране на електрически машини”, и на катедра “Електрически машини и апарати”. В периода 1949–1951 г. е директор на Силнотоковия завод “Васил Коларов” в София и главен директор на обединение “Елпром” (1951–1952). Основател и ръководител на Секция “Електропромишленост” в Научноизследователския институт по електрификация към Министерството на електрификацията (1955–1957). В периода 1956–1958 г. е заместник-ректор на ВМЕИ, а през 1962 г. и ректор.
Директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност в Берлин, ГДР (1958–1962). Председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи (1977–1989). През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН, през 1966 г. става член на Академията за наука и изкуства в Тулуза, Франция, доктор на Висшето техническо училище в Илменау, ГДР (1970), почетен член на Съюза на германските инженери, ФРГ (1987). Инициатор за производството на изчислителна техника и електроника в България.