Тодор Прахов

(1904–1977)

Кандидат-член на Политбюро (1954–1962)

Тодор Лулчев Прахов е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 4 март 1954 до 5 ноември 1962 г. (VІІІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: първи заместник-министър на съобщенията през 1948 г.; член на Президиума на НС от 1954 до 1971 г.; народен представител от 1954 до 1976 г.

Роден е в Златица (дн. гр. Средногорие). От 1921 г. е член на БКМС, а от 1927 г. и на легалната РП. За участие в марксически кръжок през 1921 г. е изключен от Пирдопската гимназия и става работник в София. В периода 1922–1926 г. учи в Телеграфо-пощенското училище. Участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. Сътрудник е на в. “Транспортен глас”. През 1934 г. е арестуван и уволнен по ЗЗД за разпространение на позиви. От 1934 г. е политически сътрудник на ЦК на БКП (т.с.), а в периода 1934–1936 г. е член на ЦК на НРПС и на Синдикалната комисия при ЦК на БКП от 1936 до 1944 г. Радист е в разузнавателната група на ген. Владимир Заимов (1941–1942) и през 1943 г. е осъден задочно на смърт. До 9 септември 1944 г. е в нелегалност. През 1945 г. е избран за член на ЦК на БРП (к) и остава такъв до 1971 г. В периода 1945–1948 г. е организационен секретар на ОРПС. През 1949 г. е заместник-председател на Контролната комисия при ЦК на БКП. Председател на ЦК на БПС от 1950 до 1962 г. Председател на ЦКРК при ЦК на БКП и на ЦК на Съюза на борците против фашизма и капитализма от 1962 до 1966 г.