Васил Коларов

(1877–1950)

Член на Политбюро (1945–1950)

Васил Петров Коларов оглавява БКП след смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. В следвоенния период е член на Политбюро на ЦК на БКП от 27 февруари 1945 до 23 януари 1950 г. Заема и държавни постове: от 11 декември 1947 до 20 юли 1949 г. е заместник министър-председател и министър на външните работи; от 20 юли 1949 до 23 януари 1950 г. След провъзгласяването на 15 септември 1946 г. на България за “народна република” става временен неин председател (държавен глава). Народен представител е от 1913 до 1923 г. Председател е на народното събрание от 1945 до 1946 г.

Роден е в Шумен, завършва гимназия във Варна. Следва право във Франция и го завършва в Швейцария, където влиза във връзка с руската революционна емиграция (Г. Плеханов). От 1902 г. се включва в социалдемократическото движение в България, като от 1905 г. до края на живота си е член на партийното ръководство. Участва в Балканската война като офицер. Участва в Щутгартския (1907) и Копенхагенския (1910) конгрес на II Интернационал, както и на конференциите в Цимервалд (1915) и Стокхолм (1917). От 1922 до 1924 г. е генерален секретар на Комунистически интернационал и е в ръководството на Балканската комунистическа федерация. Като представител на Коминтерна налага преоценка на неутралитета на БКП от 9 юни 1923 г., участва в подготовката на Септемврийското въстание от с. г., след което емигрира в СССР. От 1929 до 1935 г. е функционер на Коминтерна и на Селския интернационал. През 1936–1939 г. отговаря за изпращането на български доброволци в Испанската гражданска война. След Лайпцигския процес от 1933 г. отстъпва лидерството в БКП на Г. Димитров. Носи отговорност за политическите репресии срещу българските емигранти-комунисти в СССР. Носи отговорност за отстраняването и осъждането на смърт на Трайчо Костов, както и за налагането на сталинизма в България.

Първоначално е погребан на стената до мавзолея на Георги Димитров, но през 1990 г. останките му са преместени в Централните софийски гробища.