(1898–1993)
Член на Политбюро (1941–1948, 1966–1984)
Цола Нинчева Драгойчева (псевдоним – Соня) е в Политбюро на ЦК на БКП от януари 1941 до 4 януари 1948 г., когато става кандидат-член на Политбюро до 27 декември 1948 г., отново е избрана в Политбюро на 19 ноември 1966 г. и остава там до 3 януари 1984 г. Заема и държавни постове: министър на пощите, телеграфите и телефоните от 11 декември 1947 до 1 февруари 1957 г. (тя е първата жена министър в България); народна представителка е от 1945 до 1990 г.
Родена е в Бяла Слатина. През 1918 г. завършва девическа гимназия, след което Висшия педагогически институт в Русе и в София и работи като учителка, но заради комунистическа дейност е уволнявана три пъти. През 1919 г. става член на БКП. Участва в голямата транспортна стачка (1919–1920) и в Септемврийското въстание от 1923 г., след което е задържана и осъдена на 15 години затвор. През май 1924 г. е амнистирана, но след осъществения от Военната организация на БКП атентат (април 1925 г.) в катедралната църква “Свети Крал” ("Света Неделя”) отново е арестувана и осъдена на смърт. Ражда в затвора сина си Чавдар Драгойчев (по-късно известен български хирург) и като майка изпълнението на смъртната й присъда е отложено, а през януари 1926 г. тя е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. получава амнистия и заминава за СССР.
Участва в международното женско движение и в задграничното ръководство на БКП. Участва като гост на Седмия конгрес на Комунистическия интернационал през лятото на 1935 г. През 1936 г. се завръща в България, където през 1937 г. е избрана за член на ЦК на БКП, каквато остава до 2 февруари 1990 г. В края на 1940 г. организира т. нар. Соболева акция за сключване на гаранционен пакт със СССР. През август 1941 г. е арестувана и изпратена в лагера “Св. Никола”, откъдето успява да избяга през ноември с.г. През 1942 г. в процеса срещу ръководството на БКП отново е осъдена на смърт, този път задочно. Поддържа връзките на БКП с югославското съпротивително движение. Участва в подготовката и завземането на властта от ОФ на 9 септември 1944 г. След това от 1944 до 1948 г. е главен секретар на НК на ОФ, председателка е на Българския народен женски съюз от 1945 до 1950 г., председателка е на българския Комитет за защита на мира от 1949 до 1952 г., на Общонародния комитет за българо-съветска дружба от 1957 до 1977 г., а след това е почетна председателка.