Тано Цолов

(1918–1990)

Кандидат-член и член на Политбюро (1962–1981)

Тано Димитров Цолов е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 14 ноември 1962 до 19 ноември 1966 г., след което е пълноправен член до 31 март 1981 г (ХІІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: министър на тежката промишленост от 20 август 1952 до 16 март 1959 г.; председател на Комитета по промишлеността и техническия прогрес от 16 март до 25 декември 1959 г.; заместник министър-председател от 27 ноември 1992 до 18 юни 1981 г.; председател на Държавния комитет по планиране от 27 декември 1968 до 9 юли 1971 г.; от 1966 до 1974 г. е постоянен представител на НРБ в СИВ; народен представител е от 1946 до 1976 г.

Роден е в с. Чомаковци, Белослатинско. През 1934 г. става член на РМС, а от 1940 г. и на БРП. Следва във Финансово-икономическия институт в Свищов и във Висшето училище за финансови и административни науки в София, където се включва в дейността на БОНСС. През 1942 г. е осъден по Закона за защита на държавата на година и половина затвор. След като излиза от затвора през 1944 г., става партизанин в Червенобрежкия отряд “Дядо Вълко” и в отряд “Георги Бенковски”. След 9 септември 1944 г. до 1950 г. е първи секретар на ГК, на ОК на БРП (к) и председател на ОК на ОФ в Бяла Слатина. Завежда отдел “Промишлено-транспортен” при ЦК на БКП от 1950 до 1952 г. През 1954 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП , а през 1957 г. и за пълноправен член, какъвто остава до 1981 г.