Тодор Павлов

(1890–1977)

Член на Политбюро (1966–1976)

Тодор Димитров Павлов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 29 март 1976 г. (ХІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: регент на България е от 9 септември 1944 до 15 септември 1946 г.; член на Президиума на Народното събрание от 1947 до 1954 г. и от 1962 до 1971 г.; народен представител е от 1946 до 1976 г.

Роден на е 14 февруари 1890 г. в Щип (тогава в Османската империя) в семейството на учител. През 1914 г. завършва СУ със специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914-1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква. През 1919 става член на БКП. В периода 1922–1923 г. е главен редактор на прокомунистическия вестник "Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. От 1924 г. е член на ЦК на БКП. През 1925 г. е арестуван и осъден на 12 и половина години затвор, освободен е през март 1926 г., но през следващата година отново е осъден на същия срок. Амнистиран е през 1929 г. През цялото време се занимава и с публицистика – издава "Капиталът” на К. Маркс, както и сп. "РЛФ” (1929–1934). Инициатор е за създаването през 1931 г. на Съюза на трудовоборческите писатели. От 1932 г. е в СССР, където става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура (1932–1936). Там пише основния си философски труд "Теория на отражението”. През 1936 г. Павлов се завръща в България и се занимава с публицистика. В годините на Втората световна война е в лагерите "Гонда вода”, “Кръсто поле” и “Св. Кирик”.

В периода 1947–1962 г. е председател на БАН, а по-късно и почетен неин председател, директор на Института по философия (1947–1952, 1960–1977) и др. Основател е на сп. "Философска мисъл” и е негов главен редактор от 1945 до 1977 г. Съдейства за комунизирането на БАН и за налагането на догматизма във философската наука. Избран е за професор по философия в СУ през 1945 г., а в периода 1948–1952 г. завежда катедрата по диалектически материализъм в Историко-филологическия факултет. В периода 1946–1951 е председател на Съюза на българо-съветските дружества и на Славянския научен комитет. През 1954 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а през 1957 г. и за пълноправен член, какъвто остава до смъртта си.