Йордан Йотов

(1920 –)

Член на Политбюро (1984–1990)

Йордан Николов Йотов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 3 януари 1984 до 30 януари 1990 г. (ХІV извънреден конгрес на БКП); секретар от 20 март 1986 до 16 ноември 1989 г. Народен представител е от 1981 до 1990 г.

Роден е в с. Липница, Орханийско (дн. Ботевградско). От 1937 г. става член на РМС (1937), а от 1944 г. и на БРП (к). За нелегална дейност е арестуван и интерниран. През 1942 г. става ятак, а от април 1944 г. – партизанин в бригада “Чавдар”. Политкомисар на чета, после и на батальон. След 9 септември 1944 г. е секретар на Околийския комитет на РМС в Благоевград. През 1951 г. завършва право в СУ, след което става асистент по история на КПСС в СУ. От 1952 до 1955 г. е аспирант в Московския университет, където защитава кандидатска дисертация. Работи в Института по история на БКП като научен сътрудник (1956–1961), старши научен сътрудник (1961–1990), доктор на историческите науки (1973), чийто заместник-директор е от 1969 до 1977 г. През 1981 г. е избран за член-кореспондент на БАН. От 1977 до 1989 г. е главен редактор на органа на ЦК на БКП в. “Работническо дело” (1977–1987). Зам.-председател е на Съюза на българските журналисти от 1980 г. През 1978 г. е избран за член на ЦК на БКП.

Удостоен с ордени “Народна свобода 1941–1944 г.” (1957), “Кирил и Методий” – II ст. (1959), “НРБ” – I ст. (1970), “Георги Димитров”, “ХIII века България” и със звание “Заслужил деятел на науката” (1978).

Като един от приближените на Тодор Живков от отряда „Чавдар” изиграва голяма роля при убеждаването на Тодор Живков да подаде оставка на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 9 ноември 1989 г.