Начо Папазов

(1921–1996)

Член на Политбюро (1989)

Начо Петров Папазов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 16 ноември до 8 декември 1989 г.; секретар на ЦК на БКП от 14 ноември 1962 до 14 ноември 1966 г. и от 16 ноември до декември 1989 г. Заема и държавни постове: министър на просветата и културата от 25 декември 1959 до 27 септември 1962 г.; председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес от 27 септември до 20 ноември 1962 г.; първи заместник-министър на правосъдието в периода 1966–1967 г.; председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование от 9 юли 1971 до 4 януари 1984 г.; член на Държавния съвет на НРБ от 1984 до 1986 г. и през 1989 г.; народен представител от 1954 до 1990 г.; посланик в Япония (1967 –1971), Сингапур (1967–1971) и Малайзия (1967–1971).

Роден е в с. Граматиково, Бургаско. През 1936 г. става член на РМС, а през 1941 г. и на БРП. Член на Областния комитет на РМС в Бургас. От 1940 до 1943 г. следва в Политехническия институт в Братислава. Основател на нелегалния в. “Антифашист” в Братислава. Завършва и право в СУ. Член на ръководния актив на БОНСС и на Областния комитет на РМС в Бургас (1943–1944). След 9 септември 1944 г. става член на ЦК на РМС и председател на Централното ръководство на БОНСС. В периода 1948–1951 г. е секретар на Осми РК на БКП в София. От 1951 до 1954 е секретар, а от 1954 до 1957 г. е първи секретар на ГК на БКП в София. В периода 1957–1959 г. завежда отдел “Деловодство” при ЦК на БКП. През 1954 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а през 1958 г. и за пълноправен член, какъвто остава до 1990 г. Член е на Секретариата на ЦК на БКП от 1977 до 1981 г. Председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП от 1986 до 1990 г. В периода 1977–1990 г. е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба.