Александър Лилов

(1933–2013 )

Член на Политбюро (1974–1983)

Александър Василев Лилов е член на ръководството на БКП от 70-те и 80-те години на ХХ в. Лилов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г.; секретар на ЦК на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г.

Роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в СУ през 1962 г., после завършва аспирантура (докторантура) в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС през 1969 г. От 1975 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, защитава и голям докторат през 1981 г.

Политическата му кариера започва в ДКМС първоначално във Видин, а от 1963 г. и в ЦК на ДКМС. От 1969 г. работи в централния апарат на БКП. През 1971 г. влиза в ръководството на БКП, където до началото на 1979 г. се утвърждава като втора по влияние фигура в партията. След смъртта на Людмила Живкова (1981) неговите позиции отслабват и през 1983 г. е отстранен от ръководството с остра критика на Тодор Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории, чиято задача е да търси нови идеи и възможности за българското развитие. При свалянето на Т. Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания, но се завръща и на 8 декември 1989 г. е включен в новото ръководство на БКП. По негова инициатива на 29 декември 1989 г. ръководството на БКП отрича “възродителния процес” и дава право на българските мюсюлмани да си върнат имената.

На 14 извънреден конгрес на БКП (януари–февруари 1990 г.) е избран за председател на партията. Под негово ръководство е осъществено преименуването на БКП в БСП, започва трансформацията й в идейно и организационно отношение. Ръководи БСП до края на 1991 г., след което оглавява специално създадения за него Стратегически център. Депутат е в 4–9 НС, 7 ВНС, 36–38 НС (1962–2001). Бил е член на Държавния съвет от 1976 до 1983 г.