Боян Българанов

(1896–1972)

Член на Политбюро (1957–1972)

Боян Петков Българанов (псевдоними – Богдан, Бай Иван) е член на Политбюро на ЦК на БКП от 11 юли 1957 до 20 октомври 1972 г., секретар на ЦК на БКП от 6 април 1956 до 20 април 1971 г. (Х конгрес на БКП). Заема и държавни постове: директор на Народната милиция (1945–1947); началник на Политическото управление на БНА (1947–1948), член на Държавния съвет на НРБ (1971–1972). Народен представител е от 1954 до 1972 г.

Роден е в Шумен, включва се в политиката като член на БКП (т.с.) от 1920 г. През 1922 г. е изпратен е да следва в Генералщабната академия в Москва. След преврата от 9 юни 1923 г. се завръща в България заедно с Васил Коларов и се включва в подготовката на Септемврийско въстание. След неуспеха на въстанието през 1924 г. влиза в ръководството на Военната организация на БКП (т.с.) като началник на Североизточната военно-партийна област (Русе, Варна и Шуменски окръг), а по-късно на Южнобългарската военно-партийна област. Заловен е и през ноември 1924 г. е осъден на смърт, но през 1926 г. смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1933 г. е амнистиран. Емигрира в СССР и следва в Международната ленинска школа в Москва (1934–1936). През 1936 г. се завръща в България. Избран е за член на ЦК на БКП (т.с.) (1937–1944) и на Централната военна комисия при ЦК на БРП (1941–1944). В периода от 1942 до април 1944 г. е изпратен в Югославия, за да координира бойните действия, но е обвинен в опит да прокара „зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БКП“. Командир е на I (Софийска) ВОЗ, а по-късно – на II (Пловдивска) ВОЗ (1944). Участва във вземането на властта на 9 септември 1944 г. В първата фаза на Отечествената война на България (1944–1945) е помощник-командир на Втора българска армия и командир на 5 дивизия. Завежда военния отдел при ЦК на БКП (1954–1956).

През 1945 г. е избран е за член на ЦК на БРП (к) и остава член на ЦК на БКП до 1972 г. Председател е на Националния съвет на ОФ от 1967 до 1972 г.