Добри Джуров

(1916 –2002)

Кандидат-член е член на Политбюро (1974–1990)

Добри Маринов Джуров (псевдоним – Лазар) е избран за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП е избран на 3 юли 1974 г., а на 19 декември 1977 г. – и за пълноправен член, какъвто остава до 30 януари 1990 г. Заема и държавни постове: от 18 април 1956 г. е заместник-министър на отбраната, а от 17 март 1962 до 20 септември 1990 г. е министър на отбраната; народен представител е 1962 до 1991 г., като по собствено желание напуска 7 ВНС на 10 януари 1991 г.

Роден е в с. Врабево, Ловешко. Учи в Семинарията, но е изключен за комсомолска дейност и завършва Търговската гимназия в София през 1937 г. През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к). Като войник развива комунистическа дейност, а след уволнението си от казармата работи във военната организация на БКП. През 1942 г. е арестуван и интерниран в лагера “Кръсто поле”, откъдето успява да избяга. Осъден е задочно на смърт. Става партизанин, политкомисар, а по-късно и командир на отряд “Чавдар” (1942–1944). От този период датира близостта му с Тодор Живков, който по-късно го прави един от най-верните си хора. На 9 септември 1944 г. му е даден чин полковник и работи в органите на МВР до юни 1945 г., а след това – в армията. През 1947 г. завършва военната академия “Фрунзе” в Москва, а през 1959 г. и Военната академия при Главния щаб на въоръжените сили на СССР. Влиза в ЦК на БКП през 1958 и остава в този ръководен орган до 1990 г. Получава чин генерал-майор през 1950 г., генерал-лейтенант – 1959 г., генерал-полковник – 1962 и армейски генерал – 1964 г. През 1986 г. получава маршалска звезда.

Въпреки че е от приближените на Т. Живков от отряда “Чавдар”, в началото на ноември 1989 г. се присъединява към реформаторите в ръководството на БКП, които искат да отстранят Живков. Джуров изиграва решителна роля при убеждаването на Живков да подаде оставка на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 9 ноември 1989 г.