(1904-1991)
Член на Политбюро (1944-1962)
Антон Танев Югов е член на ръководството на БКП и министър-председател в първите две десетилетия след 9 септември 1944 г. Югов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 1 септември 1944 г. до 5 ноември 1962 г. (VІІІ конгрес на БКП), министър-председател между 18 април 1956 и 27 ноември 1962 г. Той е министър на вътрешните работи от 9 септември 1944 до 6 август 1949 г., зам. министър-председател е от 20 август 1952 до 18 април 1956 г.; министър на индустрията и занаятите (промишлеността, тежката промишленост) от 20 януари 1950 до 20 август 1952 г.
Роден е в с. Карасули (Поликастрон) в днешна Гърция. Става тютюноработник и от 1921 г. се включва в младежкото комунистическо движение. Член е на БКП от 1928 г. Участва и в македонското движение – през 1933–1934 г. е в ръководството на ВМРО (об.). През 1934 г. заминава за СССР, където учи в Международната ленинска школа. След завръщането си в България (1937) влиза в ръководството на БКП. През 1940 г. организира стачка на тютюноработниците в Пловдив. След 22 юни 1941 г. ръководи Военната комисия на ЦК на БКП и партизанското движение. През 1941 г. е в концлагера “Гонда вода”, но успява да избяга. През 1942 г. при процеса срещу ръководството на БКП е осъден задочно на смърт. Участва в завземането на властта от ОФ на 9 септември 1944 г. Депутат е от 1946 до 1964 г. Заменя В. Червенков на поста министър-председател след Априлския пленум от 1956 г. Той осъществява плавната смяна в българското ръководство, защото е близък сътрудник на В. Червенков.
През октомври 1962 г. Югов е отстранен от ръководството на БКП, през 1964 г. е отзован и от Народното събрание (което става по политическо решение на ЦК), а през 1972 г. е изключен от БКП по обвинения, че е провеждал “антипартийна дейност” и е нарушавал “социалистическата законност”. След промяната от 10 ноември 1989 г. е реабилитиран партийно, възстановено му е членството в БКП (януари 1990 г.).
Носи вина за политическите процеси срещу опозицията от 40-те години като министър на вътрешните работи.