Младен Стоянов

(1896–1969)

Кандидат-член на Политбюро (1958–1962)

Младен Стоянов Георгиев (псевдоним Островски) е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 7 юни 1958 до 5 ноември 1962 г. (VІІІ конгрес на БКП). Народен представител е от 1954 до 1969 г.

Роден е в с. Искрец, Софийско. Участва в Първата световна война (1914–1918). След войната в периода 1918–1922 г. е санитар в Ловеч и в с. Искрец. През 1921 г. става член на БКП (т.с.). През 1922г. възстановява Рудничарския съюз в Перник. Участва в подготовката на Септемврийско въстание от 1923 г., след чиито разгром емигрира в Югославия, където остава до 1924 г. през 1924 г. е избран за член на ЦК на БКП. След атентата в катедралата “Св. Неделя” (16 април 1925) е арестуван, но успява да избяга и е осъден задочно на 12 и половина години затвор. В периода 1925–1926 г. е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП (т.с.), а през 1927–1928 г. е в Задграничното бюро на ЦК на БКП и от 1928 до 1929 г. е политически секретар на БКП. През 1929 г. е арестуван повторно и осъден на 15 години затвор, но през 1932 г. успява да избяга от Видинския затвор и емигрира в СССР. Служи в съветското контраразузнаване в Коми, АССР. По време на Великата отечествена война на СССР (1941–1945) е политически агитатор сред германските военнопленници. През 1948 г. се завръща в България. През 1954 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до 1969 г. През 1956 г. завежда отдел “Промишлен” при ЦК на БКП. В периода 1962–1967 г. е член на Бюрото, а от 1967 до 1969 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ.