Гриша Филипов
(1919–1994)
Член на Политбюро (1974–1989)
Гриша (Георги) Станчев Филипов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 24 септември 1974 до 16 ноември 1989 г., секретар на ЦК на БКП от 6 април 1971 до 2 март 1982 г. и от 20 март 1986 до 16 ноември 1989 г. Заема и държавни постове: министър-председател е между 18 юни 1981 и 24 март 1986 г.; първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране е от 28 декември 1968 до 9 юли 1971 г.; председател е на Комисията по новата система за планиране и ръководство на народното стопанство от 1964 до 1968 г. (това е комисията, чиято задача е осъществяването на икономическата реформа). Народен представител е от 1966 до 1989 г. Член е на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1981 г. и от 1986 до 1989 г.
Роден е в гр. Кадиевка, СССР (дн. Украйна), в семейството на български емигранти и до края на живота си говори български език с руски акцент. През 1936 г. се завръща в България, завършва гимназия в Ловеч, а от 1938 г. започва да следва във Физико-Математическия факултет в Софийския университет, но не завършва заради комунистическа дейност. Влиза в РМС през 1936 г. и в БРП през 1940 г. Двукратно е арестуван за нелегална дейност и осъждан през 1943 и 1944 г. съответно на 12 и на 15 години затвор. След 9 септември 1944 г. става председател на ОК на ОФ в Ловеч и сътрудник на Областния комитет на БКП в Плевен. През 1951 г. завършва икономика на промишлеността и търговията в Москва, а през 1954 г. защитава и кандидатска дисертация по икономика. Започва работа в Комитета за наука, изкуство и култура, завежда катедра по марксизъм-ленинизъм във ВМЕИ и преподава политикономия. От 1958 до 1964 г. завежда отдел “Планово-финансово-търговски” при ЦК на БКП. През 1962 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 и за пълноправен член, какъвто остава до 1989 г. Председател е на икономическата комисия на ЦК на БКП от 1971 до 1981 г. Председател е и на Комисията по стопанските и социалните въпроси към ПБ на ЦК на БКП от 1986 до 1989 г.
Изключен е от БКП/БСП на 20 април 1990 г. като един от най-близките сътрудници на Тодор Живков и виновник за кризата от 80-те години. За нарушения на Конституцията на НРБ и груби управленски грешки, довели до деформации в общественото и социално икономическото развитие на България с указ на Държавния съвет на НРБ от 5 февруари 1990 г. са му отнети почетните звания, ордени и медали.