Петър Младенов
(1936–2000)
Кандидат-член и член на Политбюро (1974–1977; 1977–1990)
Петър Тошев Младенов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 19 декември 1977 до 30 януари 1990 г.; генерален секретар на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 до 30 януари 1990 г. Заема и държавни длъжности: министър на външните работи от 17 декември 1971 до 17 ноември 1989 г.; председател на Държавния съвет от 17 ноември 1989 до 3 април 1990 г., председател (президент) от 3 април до 6 юли 1990 г.; народен представител от 1971 до 1990 г.
Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско през 1936 г. Баща му Тошо Младенов е партизанин, заместник-командир на партизански отряд "Георги Бенковски”, убит в сражение през 1944 г. През 1954 г. завършва Суворовско училище в София, следва философия в Софийския университет, след което през 1963 г. завършва Московския институт за международни отношения. След завръщането си в България работи в ръководството на ДКМС във Видин (1963-1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966-1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969–1971, първи секретар на Окръжния комитет). През 1974 г. е избран за член на ЦК на БКП и остава такъв до 30 януари 1990 г. (ХІV извънреден конгрес на БКП). Член на Висшия съвет на БСП от 1 февруари до 25 септември 1990 г.
Оглавява движението на недоволните от Живков в ръководството на БКП от края на 80-те години. С помощта на Андрей Луканов в България и на Михаил Горбачов в СССР той подготвя свалянето на Живков. Промяната започва с откритото писмо на Младенов от 24 октомври 1989 г., в което обвинява Живков за задълбочаването на кризата в България. След отстраняването на Т. Живков на 10 ноември 1989 г., Младенов заема неговото място на партиен лидер и държавен глава. На 14 извънреден конгрес на БКП (януари–февруари 1990 г.) той е определен да заеме новия пост председател/президент, договорен на Кръглата маса. Утвърден е от стария състав на Народното събрание на 3 април 1990 г. На 6 юли с. г. Младенов подава оставка по искане на стачкуващите студенти и на “Града на истината” заради видеозапис с фразата: “По-добре е танковете да дойдат”, след като митингуващите около парламента на 14 декември 1989 г. не искат да го послушат и да се разотидат. Младенов не признава, че е произнесъл такава фраза, но тя е потвърдена от експерти в МВР. Опитът му да отрече произнасянето на въпросното изречение води до оставка, която слага край на политическата му кариера.