Петър Панчевски

(1902–1982)

Кандидат-член на Политбюро (1954–1958)

Петър Павлов Панчевски е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 4 март 1954 до 2 юни 1958 г. (VІІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: министър на народната отбрана от 27 май 1950 до 9 юни 1958 г.; народен представител от 1950 до 1961 г.; посланик в Китай (1958–1962).

Роден е в с. Бутан, Ломско. Завършва гимназия и през 1923 г. Педагогическото училище в Лом. От 1919 г. е член на Комсомола, а от 1924 г. и на БКП (т.с.). Участва в Септемврийско въстание от 1923 г., след чиито разгром емигрира в Югославия, а през септември 1925 г. в СССР. Там става член на ВКП (б). През 1929 г. завършва под името Пьотр Георгиевич Павлов военноинженерно училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург), а през 1936 г. и Военноинженерната академия “В. И. Куйбишев” в Москва. Интербригадист в Гражданската война в Испания (1936–1939). В периода 1939 –1941 г. е началник на инженерните войски в Сибирски военен окръг, а през 1941–1942 г. участва в отбраната на Москва и в сраженията в Северен Кавказ. Командва 12-а щурмова инженерно-сапьорска бригада, участва в боевете в Крим, Румъния, Югославия, Унгария и Австрия.

През август 1945 г. се завръща в България със звание ген.-майор от съветската армия (единствен българин с подобен чин). Като министър на отбраната става инициатор за арестуване на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Получава званията генерал-лейтенант през 1948 г., генерал-полковник през 1953 г., армейски генерал през 1956 г. През 1950 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а през 1954 г. и за пълноправен член, какъвто остава до 1962 г.