• За проекта
  • Политбюро на ЦК
    • Документи
      • 1944-1949
      • 1950-1959
      • 1960-1969
      • 1970-1979
      • 1980-1989
    • Секретни документи
      • 1944-1949
      • 1950-1959
      • 1960-1969
      • 1970-1979
      • 1980-1989
  • Пленуми на ЦК
    • 1944-1949
    • 1950-1959
    • 1960-1969
    • 1970-1979
    • 1980-1989
  • Личности
    • Членове на ПБ
    • Кандидат-членове на ПБ
    • Други
  • Книги
  • Галерии
    • Централен Държавен Архив
    • ДА-Благоевград
    • ДА-Бургас
    • ДА-Велико Търново
    • ДА-Видин
    • ДА-Враца
    • ДА-Габрово
    • ДА-Добрич
    • ДА-Кърджали
    • ДА-Ловеч
    • ДА-Пазарджик
    • ДА-Плевен
    • ДА-Пловдив
    • ДА-Разград
    • ДА-Русе
    • ДА-Сливен
    • ДА-Смолян
    • ДА-София
    • ДА-Търговище
    • ДА-Шумен
    • ДА-Ямбол
  • Зa ДАА
  • Търсене

Станко Тодоров

alt(1920–1996)

Член на Политбюро (1959–1988)

Станко Тодоров Георгиев е член на Политбюро на ЦК на БКП от 28 ноември 1961 до 19 юли 1988 г.; секретар на ЦК на БКП от 11 юли 1957 до 14 ноември 1962 г. и от 19 ноември 1966 до 6 юли 1971 г. Заема и държавни длъжности: министър на земеделието е от 3 септември 1952 до 11 юли 1957 г.; министър на земеделието и горите от 1 февруари 1957 до 1 юли 1957 г.; заместник министър-председател от 17 март 1962 до 22 ноември 1966 г.; председател на Държавната планова комисия от 25 декември 1959 до 27 септември 1962 г.; постоянен представител на НРБ в СИВ от 1960 до 1965 г.; министър-председател е между 9 юли 1971 и 18 юни 1981 г. (заемал най-дълго този пост в България); народен представител е от 1954 до 1990 г., председател е на парламента от 1981 до 1990 г., като през октомври 1990 г. подава оставка като депутат в 7 ВНС, бил е служебен държавен глава на България от 6 юли 1990 г. до 17 юли 1990 г.

Роден е в с. Кленовик (дн. Колош), Радомирско. По професия е шивашки работник. Включва се в младежкото комунистическо движение през 1936 г., а от 1943 г. е член на БКП. Като войник през 1943 г. създава нелегална комунистическа група в армията, разкрит е и е принуден да мине в нелегалност. Осъден е задочно на смърт. Включва се в съпротивата срещу режима, при акция е тежко ранен, заловен, но при бомбардировките над София през март 1944 г. успява да избяга от Дирекцията на полицията. Участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г. Включва се в ръководството на РМС от 1945 до 1950 г., в периода 1950–1952 г. ръководи БКП в Бургас, става член на ЦК на БКП през 1954 г. и остава такъв до 1990 г. Ст. Тодоров заменя Живков като министър-председател и дълги години е един от най-близките му съратници, докато в края на 80-те години започва да се разграничава от него.

Соня Бакиш, съпруга на Станко Тодоров, на 8 март 1988 г. става учредителка на дисидентския Обществен комитет за екологична защита на град Русе, заради което е изключена от БКП. Това е моментът, от който Станко Тодоров започва да заема критични позиции, като през лятото на 1988 г. е отстранен от Политбюро на ЦК на БКП, но продължава да бъде председател на Народното събрание. Включва се в групата на реформаторите в ръководството на БКП, които отстраняват Тодор Живков от властта. На ХІV извънреден конгрес на БКП (30 януари – 2 февруари 1990 г.) е включен във Висшия съвет на партията, но към края на годината се оттегля от политическия живот.

<< НАЗАД
Аrchives.bg. Всички права запазени.