Георги Чанков

(1909–2004)

Член на Политбюро (1944–1957)

Георги Чанков Иванов (псевдоними – Хубенов, Стойчев) e член на Политбюро на ЦК на БКП от януари 1944 до 11 юли 1957 г. Става секретар на ЦК на БКП от 1944 до 25 януари 1954 г. Заема и държавни постове: заместник министър-председател от 13 декември 1950 до 11 юли 1957 г.; министър на транспорта и съобщенията от 6 октомври 1949 до 13 ноември 1950 г.; председател на Комисията за държавен контрол от 11 декември 1947 до 2 февруари 1949; на Държавната планова комисия от 26 декември 1952 до 20 януари 1956 г. Народен представител е от 1946 до 1957 г. Посланик е на НРБ в Бразилия (1966–1967), в Белгия и Люксембург (1970–1973).

Роден е в. Мокрен (дн. Аврамово), Котленско. Завършва основно образование в Стара Загора. През 1927 г. се включва в БКМС, а от 1930 г. е член на БКП. През 1931 г. заминава за Москва, където учи в Международната ленинска школа. През 1934 г. участва в организирането на общата текстилна стачка в Сливен, заради което е арестуван, избягва от ареста, но е осъден задочно на 10 години затвор. Член е на българската делегация за Седмия конгрес на Комунистическия интернационал през лятото на 1935 г. През 1939 г. е арестуван и започва да излежава присъдата си от 1934 г. заедно със съпругата си Йорданка Чанкова. През февруари 1943 г. успява да избяга от затворническия лагер и се включва в партизанското движение. От 1943 г. е член на ЦК на БКП, а от септември 1944 г. е и в Политбюро. Взема пряко участие в завземането на властта в София на 9 септември 1944 г. Произведен е в чин полковник, а през 1952 г. и генерал-лейтенант.

През 1957 г. е обвинен във фракционна дейност и е отстранен от ръководството на БКП. След това работи като директор на Циментовия завод в Девня (1957–1958) и на ДЗС в Свищов (1958–1966).

Реабилитиран е партийно през януари 1990 г.