(1903–1986)
Член на Политбюро (1944–1962)
Райко Дамянов Райков е член на Политбюро на ЦК на БКП от 12 септември 1944 до 4 януари 1948 г.; кандидат-член на Политбюро от 4 януари 1948 до 16 януари 1950 г.; отново член на Политбюро от 16 януари 1950 до 14 ноември 1962 г.; секретар на ЦК на БКП от 23 януари 1952 до 25 януари 1954 г. Заема и държавни постове: заместник министър-председател от 20 януари 1950 до 17 март 1962 г.; председател на Държавния комитет по строителство и архитектура от 18 април 1956 до 15 януари 1958 г.; министър на търговия от 1 февруари до 11 юли 1957; министър на търговията от 16 март до 25 декември 1959 г.; народен представител е от 1945 до 1965 г.; председател на Бюрото на НС (с функциите на държавен глава) от 1950 до 1954 г.
Роден е в с. Гергини, Габровско. От 1924 г. е член на БКМС, а в периода 1925–1926 г. секретар на Комсомола в Габрово. През 1927 г. е арестуван и осъден на 7 години затвор. След бягство от Севлиевския затвор още през 1927 г. емигрира в Югославия, а през 1929 г. и в СССР. През 1932 г. завършва Академията за комунистическо възпитание “Надежда К. Крупская” в Москва. От 1930 г. е член на БКП (т.с.) и на ВКП (б). През 1932 г. се завръща нелегално в България и е избран за секретар на ОК на БКП в Габрово. През 1933 г. отново е осъден задочно на седем и половина години затвор. До 1934 г. е секретар на ОК на БКП в Сливен, а в периода 1934–1935 г. и на ОК на БКП в София. През 1935 г. е избран за член на ЦК на БКП и остава такъв до 1966 г. През 1936 г. отново емигрира в СССР и до 1938 г. учи в Международната ленинска школа в Москва. Доброволец в Гражданската война в Испания през 1938–1939 г. След разформироването на интернационалните бригади през 1939 г. се завръща в България. През 1940 г. и изпратен в Сливенския, по-късно в Плевенския затвор. Преместен в затворнически лагер в с. Вардим, откъдето през 1943 г. успява да избяга и влиза в Горнооряховския, а по-късно се прехвърля в Габровския партизански отряд. От ноември 1943 г. е секретар на ОК на БКП в Габрово.
След 9 септември 1944 г. става председател на Централния съвет на ОРПС (1945–1950). През 1957 г. е член на Държавния комитет на отбраната. В периода 1962–1967 г. е председател на Славянския комитет в България.