Вълко Червенков

(1900–1980)

Член на Политбюро (1945–1961)

Вълко Вельов Червенков е генерален секретар на ЦК на БКП от 1950 до 1954 г., за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП е избран на 12 септември 1944 г., а на 27 февруари 1945 г. и за член на Политбюро на ЦК на БКП, какъвто остава до 28 ноември 1961 г.; секретар на ЦК на БКП от 27 февруари 1945 до 25 януари 1954 г. Заема и държавни длъжности: председател на Комитета за наука, изкуство и култура от 11 декември 1947 до 6 август 1949 г.; заместник министър-председател от 20 юли 1949 до 3 февруари 1950 г. и от 18 април 1956 до 9 декември 1961 г., министър-председател от 3 февруария 1950 до 18 април 1956 г.; министър на просветата и културата от 1 февруари 1957 до 15 януари 1958 г. Народен представител е от 1946 до 1961 г.

Роден е в гр. Златица. Включва се в младежкото комунистическо движение в Ючбунар, София. От 1919 г. членува в БКП, участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г., а през 1925 г. заминава за СССР. Осъден е по Закона за защита на държавата задочно на смърт през 1925 г. В Москва завършва Международна ленинска школа, на която става директор (1937–1938). От 1938 до 1941 г. работи в Коминтерна, а от 1941 г. е член на задграничното ръководство на БКП. Главен редактор е на нелегалната радиостанция “Христо Ботев”.

Завръща се в България след 9 септември 1944 г. и се включва в ръководството на БКП. Зет е на Г. Димитров и “доверен” човек на Москва. Червенков е един от основните инициатори и организатори на репресивните политически процеси в края на 40-те и началото на 50-те години. В процеса на десталинизацията след Априлския пленум на ЦК на БКП постапенно е отстранен от властта, а през ноември 1962 г. заради "антипартийна дейност” е изваден от състава на ЦК на БКП и изключен от партията. На 19 май 1969 г. пленум на ЦК на БКП отменя изключването и възстановява членството му в БКП.

Погребението му през 1980 г., в което участват хиляди хора, се превръща в демонстрация срещу Т. Живков.