(1884–1967)
Член на Политбюро (1945–1950)
Добри Колев Терпешев е избран за член на Политбюро на 12 септември 1944 и остава такъв до 16 януари 1950 г. Заема и държавни постове: министър без портфейл е от 9 септември 1944 до 31 март 1946 г.; председател на Върховния стопански съвет от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г.; председател на Държавната планова комисия от 11 декември 1947 до 6 август 1949 г.; заместник министър-председател от 20 юли 1949 до 20 януари 1950 г.; министър на труда и социалните грижи от 20 януари 29 декември1950 г.; народен представител е от 1945 до 1957 г.
Роден е в с. Бунарчево, дн. Изворово, Харманлийско. Завършва прогимназия, а от 1902 г. става член на БРСДП. Заради политическа дейност е осъден на затвор през 1912 г. Участва във Войнишкото въстание от 1918 г., както и в Септемврийското въстание от 1923 г., за което е осъден на 3 г. затвор по Закона за защита на държавата. Освободен е през 1924 г., след което оглавява въоръжена чета в Хасковско. След осъществения от Военната организация на БКП атентат през април 1925 г. в катедралната църква “Свети Крал” (“Света Неделя”) е осъден на смърт. Освободен е от затвора през 1937 г. От 1938 г. влиза в ЦК на БКП. През 1941 г. отново е арестуван и осъден на 7 години и половина затвор. През 1943 г. бяга от затвора и се включва в партизанското движение. Командир и главен организатор на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), за което по-късно е произведен в чин генерал-майор. След свалянето на правителството на Иван Багрянов води преговори с кабинета на Константин Муравиев за мирно предаване на властта на ОФ. Добри Терпешев е сред главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г. Участва в делегацията за подписване на примирието с Антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г. в Москва. Терпешев е колоритна личност, което му създава голяма популярност, заради обаче което не е обичан от новото партийно ръководство. От 1948 до 1950 г. е председател на Международния съюз на участниците в съпротивата (Federation internationale de resistants). При първата вълна на отстраняване на “старите” партийни кадри, осъществена от Тодор Живков през юли 1957 г., Терпешев е обвинен в разколническа дейност заради критични изказвания срещу Живков и е отстранен от ръководството на БКП. През 1961 г. му е отнета пенсията, а през 1964 г. е изселен от София.
През 1990 г. посмъртно е възстановено партийното му членство.