(1892–1958)
Член на Политбюро (1945–1958)
Георги Дамянов Първанов (псевдоним Белов) е избран за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП на 12 септември 1944 г., а за пълноправен член на 27 февруари 1945 г. и остава такъв до смъртта си на 27 ноември 1958 г.Заема и държавен пост: военен министър от 22 ноември 1946 до 27 май 1950 г. Народен представител е от 1946 до 1958 г., Председател на Президиума на Народната събрание (държавен глава) е от 1950 до 1958 г.
Роден е в с. Лопушна, Фердинандско (дн. Монтанско). През 1911 г. завършва гимназия във Враца, а през 1915 г. Школа за запасни офицери (ШЗО) и участва в Първата световна война като взводен командир в 35-и пехотен полк. Влиза в БРСДП (т.с.) през 1912 г. Става член на ОК на БКП във Враца през 1919 г. Избран е за окръжен съветник в Берковска околия през 1920 г. Ръководи Септемврийското въстание (1923) във Врачанско като командир на Лопушанската дружина, заради което е осъден задочно по Закона за защита на държавата на смърт. Емигрира в Югославия. Връща се през 1924 г., води нелегална дейност и получава втора задочна смъртна присъда. В началото на 1925 г. отново емигрира, като в края на годината пристига в СССР, където през 1929 г. завършва Военната академия "М. В. Фрунзе", а през 1932–1934 г. преподава там химия и военна тактика. През 1934 г. започва работа в Комунистическия интернационал, като оглавява кадровия отдел, а от 1935 г. влиза в ръководството и на БКП. По време на Втората световна война подготвя кадри за въоръжената борба в България. Завръща се в страната през октомври 1944 г. и ръководи военния отдел на БРП (к) (1944–1945).