Лъчезар Аврамов

(1922–2003)

Кандидат-член на Политбюро (1966–1971)

Лъчезар Аврамов Стоянов е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 25 април 1971 г.; секретар на ЦК на БКП от 14 ноември 1962 до 19 ноември 1966 г. Заема и държавни постове: министър на външната търговия от 17 март 1962 – 20 ноември 1962); министър без портфейл от 27 ноември 1962 до 22 ноември 1966 г.; заместник министър-председател 22 ноември 1966 до 28 април 1971 г.; министър на външната търговия от 27 декември 1968 до 28 април 1971 г.; народен представител е от 1954 до 1965 г. и от 1986 до 1990 г.; представител е на НРБ при ООН във Виена (1974–1980) и в Холандия (1980–1982).

Роден е в София в комунистическо семейство. От 1936 г. е член на РМС. През 1938 г. заминава при баща си в СССР, където завършва средно образование и продължава образованието си в Московския енергиен институт. След началото на Германо-съветската война от 22 юни 1941 г. се записва доброволец в съветската армия. През септември 1941 г. е прехвърлен в България с групата на парашутистите. Заловен е и е осъден на смърт, но смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г. става командир на гвардейски полк. От 1945 г. сатва член на БРП (к) и секретар на ЦК на РМС. През 1950 г. е избран за първи секретар на ЦК на ДКМС и за секретар на Трети районен комитет на БКП в София. В периода 1951–1955 г. оглавява ДСНМ. В периода 1959–1960 г. завежда отдел “Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП, през 1954 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1962 до 1971 г. е и пълноправен член. Отново е избран за член на ЦК на БКП в периода 1981–1990 г. В периода 1959-1961 г. оглавява Българския футболен съюз. От 1971 до 1974 г. е генерален директор на ДСО “Тежко машиностроене”, а от 1983 до 1989 г. е председател на Българската асоциация за туризъм и отдих (БАТО).