Димитър Димов

(1903–1968)

Кандидат-член на Политбюро (1945 -

Димитър Димов Димитров (псевдоними – бай Даню, Танасов) е избран за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП на 27 февруари 1945 до 25 февруари 1954 г. (VІ конгрес на БКП) и отново от 7 юни 1958 до смъртта му на 4 февруари 1968 г. Заема и държавни постове: председател е на Комитета за държавен и народен контрол от 1956 до 1966 г. Народен представител е от 1954 до 1968 г.; член е на Президиума на Народното събрание от 1958 до 1968 г.; областен директор е на Бургаска област от 9 септември 1944 до 1945 г.; посланик е на НРБ в Китай от 1954 до 1956 г., пълномощен министър и посланик на НРБ във Виетнам от 1955 до 1956 г.

Роден в с. Търново, Одринско. След Междусъюзническата война семейството му се преселва в България. Завършва През 1922 г. завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител. През 1920 г. става член на БКМС, а от 1922 г. и на БКП (т.с.). За участие в подготовката на Септемврийско въстание е арестуван и съден, но през 1924 г. е амнистиран. Избран за член на ОК на БКП (т.с.) в Ямбол. През 1925 г. отново е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е амнистиран. Областен секретар е на ЦК на БРП в Бургаски, Сливенски и Ямболски кръг, а през 1941 г. е секретар на ОК на БРП в Ямбол. Командир на VI ВОЗ с център Ямбол и пълномощник на ЦК на БРП в зоната (1943–1944). Издател е на нелегалния циклопечатен в. “Народен другар” (1943–1944) – орган на ОК на БРП и щаба на VI ВОЗ. Автор е на “Правилник за партизанските дружини”. През 1943 г. под негово ръководство е изграден и нелегалния ОК на ОФ в Бургаско. След 9 септември 1944 г. е избран за член на ЦК на БРП (к) през 1945 и остава такъв до смъртта си през 1968 г.